Jul 12, 2020, 8:16 AM

Психология на изповедта на една майка

  Poetry
860 0 0


Няма оправдание моята постъпка,
акт на глупост,
в младост неразумна.
Дори не заслужавам прошка!
Самата лудост
била, тогава, мисълта ми безразсъдна.
Боже, колко тъпа кучка съм,
цял живот не стига,
думите са слаби да се извиня!
Подлост,
срам, позор...
Самообвинения душата ми нагърчат,
няма спор
приказката казвали са с точност -
попарата се сърба с мор.
Наказана съм с личната вина
към собствената ми, прекрасна дъщеря.
Да върна времето - не мога,
просто себе си да прокълна...
Спокойствие не ще намеря,
наваксвам,
търся смислен път и връзка с нея,
обичам я...
А тя внимателна и мила,
умна и добра,
с амбиция, ентусиазъм
бори се в живота...
Щастлива да е нейната съдба!
Пожелавам си да видя
в личицето й жена -
силната, неотразимата Вселена,
в очите й - искряща правота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....