12 jul 2020, 8:16

Психология на изповедта на една майка

  Poesía
864 0 0


Няма оправдание моята постъпка,
акт на глупост,
в младост неразумна.
Дори не заслужавам прошка!
Самата лудост
била, тогава, мисълта ми безразсъдна.
Боже, колко тъпа кучка съм,
цял живот не стига,
думите са слаби да се извиня!
Подлост,
срам, позор...
Самообвинения душата ми нагърчат,
няма спор
приказката казвали са с точност -
попарата се сърба с мор.
Наказана съм с личната вина
към собствената ми, прекрасна дъщеря.
Да върна времето - не мога,
просто себе си да прокълна...
Спокойствие не ще намеря,
наваксвам,
търся смислен път и връзка с нея,
обичам я...
А тя внимателна и мила,
умна и добра,
с амбиция, ентусиазъм
бори се в живота...
Щастлива да е нейната съдба!
Пожелавам си да видя
в личицето й жена -
силната, неотразимата Вселена,
в очите й - искряща правота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...