tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
23.02.2010 г., 16:38 ч.

Психотерапия 

  Поезия » Философска
753 0 18

Болката, която ме раздира
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.

Завърта ме във хаоса безкраен,
създавайки подредба непозната,
размества пластове  в света незнаен
и пренарежда, но по новому душата.

Прожектора житейски фокусирам
в проблемното ми детство, там назад,
и зрънцето отровно аз откривам
покълнало погрешно, с плод голям. 

И този плод тъй вкусен, но нагарчащ,
откъсвам и захвърлям във нощта,
за да предпазя хората обични
от горчилката на чуждата съдба.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??