Болката, която ме раздира
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен,
създавайки подредба непозната,
размества пластове в света незнаен
и пренарежда, но по новому душата.
Прожектора житейски фокусирам
в проблемното ми детство, там назад,
и зрънцето отровно аз откривам
покълнало погрешно, с плод голям. ...