Психотерапия
Болката, която ме раздира
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен,
създавайки подредба непозната,
размества пластове в света незнаен
и пренарежда, но по новому душата.
Прожектора житейски фокусирам
в проблемното ми детство, там назад,
и зрънцето отровно аз откривам
покълнало погрешно, с плод голям.
И този плод тъй вкусен, но нагарчащ,
откъсвам и захвърлям във нощта,
за да предпазя хората обични
от горчилката на чуждата съдба.
© Таня Мезева All rights reserved.
