tanq_mezeva (Таня Мезева)
1528 21149
Feb 23, 2010, 4:38 PM

Психотерапия 

  Poetry » Phylosophy
744 0 18

Болката, която ме раздира
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.

Завърта ме във хаоса безкраен,
създавайки подредба непозната,
размества пластове  в света незнаен
и пренарежда, но по новому душата.

Прожектора житейски фокусирам
в проблемното ми детство, там назад,
и зрънцето отровно аз откривам
покълнало погрешно, с плод голям. 

И този плод тъй вкусен, но нагарчащ,
откъсвам и захвърлям във нощта,
за да предпазя хората обични
от горчилката на чуждата съдба.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??