Natasha (Нати)
48 147
11.01.2008 г., 14:16 ч.

Птица 

  Поезия » Друга
835 0 3

От небето валят пера -

падат от моите крила.

Светкавици ги удрят,

дъждът ги граби и търчи.

Гъмжило от змии ги чака

в земната проказа,

с крила от светло лято,

мисли си, че ще заблести, облято.

Оставам сякаш преброена

поредна жертва в бедата.

Чувам присмехи и хули,

но те отекват в мъглата.

Ще бъда гола птица -

най-евтина е суетата.

С нов невзрачен облик

ще тръгна към зората.

От болка, злоба, мъка,

не падам на земята,

защото бяла птица е душата.

© Нати Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??