Птица
От небето валят пера -
падат от моите крила.
Светкавици ги удрят,
дъждът ги граби и търчи.
Гъмжило от змии ги чака
в земната проказа,
с крила от светло лято,
мисли си, че ще заблести, облято.
Оставам сякаш преброена
поредна жертва в бедата.
Чувам присмехи и хули,
но те отекват в мъглата.
Ще бъда гола птица -
най-евтина е суетата.
С нов невзрачен облик
ще тръгна към зората.
От болка, злоба, мъка,
не падам на земята,
защото бяла птица е душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нати Всички права запазени
