27.01.2013 г., 11:25

Птица

845 0 0

В небето съм птица.
На прозореца съм лице.
Всичко това е сън.
Шепне ми любовта.
Птицата съм аз.

Там някъде надалеч.
Ни се струва, че ще
е по-лесно.
Там ще търсим,
но няма да намерим
нашите следи.
Ще помним,
но не ще можем назад 
да се върнем.

А тук е все същото,
няма промяна.
Не можеш да разбереш
кой ти е приятел, 
кой ти е враг.
Тук даже сънищата
не са ми нужни,
щом не си до мен.

В небето съм птица.
На прозореца съм лице.
Всичко това е сън.
Шепне ми любовта.
Отлитам аз сега
към нови светове.

15.01.2013 г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...