Jan 27, 2013, 11:25 AM

Птица

  Poetry » Love
846 0 0

В небето съм птица.
На прозореца съм лице.
Всичко това е сън.
Шепне ми любовта.
Птицата съм аз.

Там някъде надалеч.
Ни се струва, че ще
е по-лесно.
Там ще търсим,
но няма да намерим
нашите следи.
Ще помним,
но не ще можем назад 
да се върнем.

А тук е все същото,
няма промяна.
Не можеш да разбереш
кой ти е приятел, 
кой ти е враг.
Тук даже сънищата
не са ми нужни,
щом не си до мен.

В небето съм птица.
На прозореца съм лице.
Всичко това е сън.
Шепне ми любовта.
Отлитам аз сега
към нови светове.

15.01.2013 г.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...