Вятърът избирам за посока
Сред облаци да търся топлинка
Да скътам на високо пламък сетен
погледа си пуст, почти осакатен.
В полет птицата не вижда човешките очи,
които в сърцата сдържат ледени изкри,
не умее да разбира хорската съдба,
не чува нито нота, на душата песента!
Ако мога да съм чайка, да се рея
в тази необятна шир,
отпускайки крила отново да владея
свободата, своя мир! ...