May 14, 2019, 2:22 PM

Птица

703 0 0

Вятърът избирам за посока

Сред облаци да търся топлинка

Да скътам на високо пламък сетен

погледа си пуст, почти осакатен. 

 

В полет птицата не вижда човешките очи, 

които в сърцата сдържат ледени изкри,

не умее да разбира хорската съдба,

не чува нито нота, на душата песента!

 

Ако мога да съм чайка, да се рея 

в тази необятна шир, 

отпускайки крила отново да владея

свободата, своя мир! 

 

Ако мога да съм сляпа сред дискретна гибел, 

глуха, 

безразлична към ядро от страх и гняв дебел

Света с болката не зная да разбирам...

Да бягам с вятъра в небето, 

бяла птица си избирам!

 

Ztntodorova

Бургас

14.05.2019г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...