etikki (Мариета Караджова)
100 82
16.01.2022 г., 15:25 ч.

Птица 

  Поезия » Любовна
223 0 3

Трябваше ми малко-да повярвам

в думите ти, в шепнещия мрак,

в твоите ръце, че съм реална

и че мога да обичам пак. 

Трябваше ми малко - да почувствам,

тази топлина, във моята зима,

огъня ти в гладните ми устни

и да си повярвам, че те имам. 

Само че, сърцето ти е птица

и не могат да те притежават,

болката във моите зеници, 

жаждата в човешкото ми тяло, 

моята любов и моите нощи, 

моите разплакани очи, 

моето желание за още,

чувството, че толкова боли. 

 

Птиците отлитат надалече

и са твои само кратък миг. 

А след тях остава най-човешки

рана. И не спира да кърви.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??