etikki (Мариета Караджова)
100 82
Jan 16, 2022, 3:25 PM

Птица 

  Poetry » Love
306 0 3

Трябваше ми малко-да повярвам

в думите ти, в шепнещия мрак,

в твоите ръце, че съм реална

и че мога да обичам пак. 

Трябваше ми малко - да почувствам,

тази топлина, във моята зима,

огъня ти в гладните ми устни

и да си повярвам, че те имам. 

Само че, сърцето ти е птица

и не могат да те притежават,

болката във моите зеници, 

жаждата в човешкото ми тяло, 

моята любов и моите нощи, 

моите разплакани очи, 

моето желание за още,

чувството, че толкова боли. 

 

Птиците отлитат надалече

и са твои само кратък миг. 

А след тях остава най-човешки

рана. И не спира да кърви.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??