Птица
Трябваше ми малко-да повярвам
в думите ти, в шепнещия мрак,
в твоите ръце, че съм реална
и че мога да обичам пак.
Трябваше ми малко - да почувствам,
тази топлина, във моята зима,
огъня ти в гладните ми устни
и да си повярвам, че те имам.
Само че, сърцето ти е птица
и не могат да те притежават,
болката във моите зеници,
жаждата в човешкото ми тяло,
моята любов и моите нощи,
моите разплакани очи,
моето желание за още,
чувството, че толкова боли.
Птиците отлитат надалече
и са твои само кратък миг.
А след тях остава най-човешки
рана. И не спира да кърви.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Хубаво е стихчето ти.