Птица от нощта
487
0
0
Думи тръпнат натежали.
Без мечти ли ще вървим?!
Тъжна гордост ти разпали
и във времето грешим.
Миг прощален се прокрадва.
Дебне в мрака неразбран.
Но кого ли ще зарадва –
щом човек остане сам...
И попадам неусетно –
в онзи лицемерен свят.
Бъдещето мимолетно
ме посреща в странен хлад.
Птица някаква прелита,
търси път с любов огрян.
В нощ безкрайна скита –
след живота разпилян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
