Птица от нощта

Думи тръпнат натежали.

Без мечти ли ще вървим?!

Тъжна гордост ти разпали

и във времето грешим.

Миг прощален се прокрадва.

Дебне в мрака неразбран.

Но кого ли ще зарадва –

щом човек остане сам...

И попадам неусетно –

в онзи лицемерен свят.

Бъдещето мимолетно

ме посреща в странен хлад.

Птица някаква прелита,

търси път с любов огрян.

В нощ безкрайна скита –

след живота разпилян!