Птица волна е душата,
мечтите, две криле,
опазвайки крилете,
безполетно синей небе.
В забързаното време ,
в преглътната сълза,
душата бавничко умира
нестигнала дълбока синева,
несрещнала сбъдната мечта...
крилата закърняват...
Сълзите измиват горестта,
отваряйки очи за красотата.
Не бива чувствата да се пестят
любов за утре - не се пази!
И нека да лети душата ,
щом има за криле мечти,
и да се рее в синевата...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Волен стих!