12.10.2006 г., 13:46

Птица волна...

869 0 3

Птица волна е душата,
мечтите,  две криле,
опазвайки крилете,
безполетно синей небе.
В забързаното време ,
в преглътната  сълза,
душата бавничко умира 
нестигнала  дълбока синева,
несрещнала сбъдната мечта...
крилата закърняват...
Сълзите измиват горестта,
отваряйки очи за красотата.
Не бива чувствата да се пестят
любов за утре - не се пази!
И нека да лети душата ,
щом има за криле мечти,
и да се рее в синевата...


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Джийни!
    Волен стих!
  • Не пести от чувствата,
    за утре любов не оставяй!
    * * *
    "Не трябва да обичаме така пестеливо и набързо от страх, че можем да обикнем още по-силно!" (Борис Пастернак "Доктор Живаго"
    Много хубаво и искрено послание, Джейни! Любовта е всеотдайност! А мечтите... никога не трябва да се отказваме от тях! Поздрави!
  • Като пожелание звучи.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...