Птицата
Предесенно разрових тишината
и птичи стон на дъното открих,
от който се изострят сетивата
и претворяват мисълта във стих.
А птицата, с надежда устремена
към топлината на отминал миг...
С лъжа от есента опитомена...
... сега сама на дъното лежи.
А всъщност, тази птица е душата,
умираща внезапно вътре в мен.
Че лятото за нея беше кратко.
Угасна онзи поглед вдъхновен
и бавно се отпуснаха крилете...
Погълна я студена тишина.
Но знам, че ще покълне като цвете,
защото сляпо вярвам в пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
