28.11.2011 г., 0:33

Птицата

875 0 8

Разказваше птицата от юг

за тайната ти среща с мъж,

не съм бил аз, а някой друг,

и че не е било само веднъж.


Разказваше тя всеки ден

със страхлив и тих глас,

разказваше, сякаш не на мен

и се молеше да не чуя аз.


Птицата не знаеше кой съм,

и че всяка дума ме убива,

аз се молех да е само сън –

да се събудя в нощта лъжлива.


Птицата не дойде един ден,

а чаках я да чуя пак новина,

не дойде – дали разбра за мен

или замълча по нечия вина?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е тъжно да разбереш,че човека когото обичаш е с друг/а.Това е една болезнена и вечно кървяща рана,която само смъртта може да излекува.Жалко,че не всеки от нас има волята да се справи с тази изгаряща болка.Пожелавам ти да срещнеш красивата и споделената любов,която да стопля дните ти.

    Поздрав сърдечен за стиха.Тъжен,но много красив!
  • Много мнго много много тъжно и хубаво браво Ники страхотно!
  • Интересен, хубав стих! Лягай си с любимата и проклетия папагал ще спре да идва!
  • Натъжи ме, но много хубав стик Ники. Отново браво!
  • Изстрадано!Харесах!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...