Разказваше птицата от юг
за тайната ти среща с мъж,
не съм бил аз, а някой друг,
и че не е било само веднъж.
Разказваше тя всеки ден
със страхлив и тих глас,
разказваше, сякаш не на мен
и се молеше да не чуя аз.
Птицата не знаеше кой съм,
и че всяка дума ме убива,
аз се молех да е само сън –
да се събудя в нощта лъжлива.
Птицата не дойде един ден,
а чаках я да чуя пак новина,
не дойде – дали разбра за мен
или замълча по нечия вина?...
© Никица Христов Всички права запазени
Поздрав сърдечен за стиха.Тъжен,но много красив!