Птицата Франкенщайн
Птицата Франкенщайн
Аз съм птицата - мелез!... Каквато не бях...
На неизвестността с конците прогнили
присадиха парчета от мерзост и грях,
изтръгнаха чувства с които мечтах!
Но избягах... Съвестта не открили...
Сега се спотайвам сред хорската тлен,
отбягвам очите проникващи в мене...
Аз знам, че дори от човек сътворен
усещам се чужд!... Като птица във плен...
Но с орлови криле надарена!...
И есенна жалба по топли страни
безбройното ято на път призовава!...
Самотната птица на юг не лети!!!
Далеч от тълпите и хорски сплетни
неуморно на север ще плава!...
Дано, там отпусна сред звездния блян
на ласките снежни сред белотата,
самотен да свия криле изтерзан...
Отхвърлен от всички... Душевно обран...
... Орлите, не летят със ятата!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
