Птицата Франкенщайн
Аз съм птицата - мелез!... Каквато не бях...
На неизвестността с конците прогнили
присадиха парчета от мерзост и грях,
изтръгнаха чувства с които мечтах!
Но избягах... Съвестта не открили...
Сега се спотайвам сред хорската тлен,
отбягвам очите проникващи в мене...
Аз знам, че дори от човек сътворен
усещам се чужд!... Като птица във плен...
Но с орлови криле надарена!...
И есенна жалба по топли страни ...