Птицата на циганското щастие

11.04.2015 г., 20:07 ч.

Поезия » Друга

1218 0 1

Тя внезапно долита, над катуна кръжи

и луната в крилата ù къпе косите си.

Песента ù те кани да спреш да тъжиш

и да чуеш как в тъмното тропат щурците.

Как разпуква през юни листенцата мак,

а през юли от жито е златно полето,

как прискърцва каруцата в ранния злак

и е чисто от обич и радост сърцето.

За свободни души и открити очи

няма пътища скрити или тесни простори.

Да си беден е трудно, ала ти не гълчи,

щом душата ти светла със Господ говори.

И понеже от глина той всички е месил,

ала теб те е пекъл на най-буйния огън,

пей за всички, танцувай, за всички се смей.

Птица щастие теб те закриля отгоре.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.