slavi2002
94 резултата
По тънкия конец на светлината
Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...
1.1K
8
14
Преди вратата да се хлопне
До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...
910
4
7
Любовна апева
Аз
искам -
щом си с мен -
пътят да е
разнопосочен. ...
искам -
щом си с мен -
пътят да е
разнопосочен. ...
853
1
4
Нюанси от забравен филм
Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес, ...
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес, ...
963
5
13
Последната глътка въздух
Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви. ...
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви. ...
2.3K
10
14
Море е
Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
1.5K
5
6
Кратка морска притча
Самотен беше старият моряк,
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...
1.3K
3
11
Палитра за обич
Ронени пшенични люспи –
златни слънчеви боички,
мойта майчица изкусно
бодна в новата ми ризка,
два тегела със зелено – ...
златни слънчеви боички,
мойта майчица изкусно
бодна в новата ми ризка,
два тегела със зелено – ...
1.2K
7
7
Да уловиш звезда
Момиченцето не спеше. Болката го отпусна и то лежеше неподвижно. Мислеше си, че ако се раздвижи, тя пак ще се върне. Нощта се беше спуснала неусетно навън и от прозореца на стаята се виждаха само звездите. Сякаш целият свят се състоеше от небе. Даря не помнеше откога е тук. Толкова дълго ѝ се струва ...
1.2K
8
10
Моето писмо до България
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога ...
3.2K
6
14
Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки де ...
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки де ...
3.1K
9
12
Сън за утрешния ден
Сън за утрешния ден
Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж, ...
Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж, ...
1.9K
11
14
Прощалните думи на мама за свободата
ПРОЩАЛНИТЕ ДУМИ НА МАМА ЗА СВОБОДАТА
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен. ...
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен. ...
1.4K
3
7
Последният сън
Последният сън
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета. ...
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета. ...
1.5K
3
10
