Птицата умира с лъжа
Един кондор с мощта на ветровете
се спусна над полята изведнъж.
Той бе изящен като боговете
и на земята слезе като дъжд.
Той бе небесно същество, но няма
нищо еднозначно днес на този свят.
Дори един кондор добре измамен,
на земята ще засити своя глад.
Ще потърси свежа плът сред пустошта,
ще се напие в близкия оазис,
и на прага на нощта
ще подчини небесните талази.
Тоз кондор видял във мрака
лястовица заблудена и сама.
Гладът му непочтен не чакал -
и я притиснал в своите крака.
Но не забелязал той във тъмнината,
че наблизо имало змия -
тя ухапала го по крилата -
и отишъл си безславно от света.
... И аз сега съм тоз кондор, а ти си
онази лястовица може би.
Или се лъжа - и змията в тебе
се спусна над полята изведнъж.
Той бе изящен като боговете
и на земята слезе като дъжд.
Той бе небесно същество, но няма
нищо еднозначно днес на този свят.
Дори един кондор добре измамен,
на земята ще засити своя глад.
Ще потърси свежа плът сред пустошта,
ще се напие в близкия оазис,
и на прага на нощта
ще подчини небесните талази.
Тоз кондор видял във мрака
лястовица заблудена и сама.
Гладът му непочтен не чакал -
и я притиснал в своите крака.
Но не забелязал той във тъмнината,
че наблизо имало змия -
тя ухапала го по крилата -
и отишъл си безславно от света.
... И аз сега съм тоз кондор, а ти си
онази лястовица може би.
Или се лъжа - и змията в тебе
смъртоносно ще ме нарани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
