Dec 23, 2007, 8:54 AM

Птицата умира с лъжа

  Poetry
2.7K 0 3
Един кондор с мощта на ветровете
се спусна над полята изведнъж.
Той бе изящен като боговете
и на земята слезе като дъжд.
Той бе небесно същество, но няма
нищо еднозначно днес на този свят.
Дори един кондор добре измамен,
на земята ще засити своя глад.
Ще потърси свежа плът сред пустошта,
ще се напие в близкия оазис,
и на прага на нощта
ще подчини небесните талази.
Тоз кондор видял във мрака
лястовица заблудена и сама.
Гладът му непочтен не чакал -
и я притиснал в своите крака.
Но не забелязал той във тъмнината,
че наблизо имало змия -
тя ухапала го по крилата -
и отишъл си безславно от света.
... И аз сега съм тоз кондор, а ти си
онази лястовица може би.
Или се лъжа - и змията в тебе

смъртоносно ще ме нарани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...