Аз искам да плача безпирно, да стихне в мен онова, което тъй силно напира и свива на топка мойта душа. Да се облегна на нечие рамо и да крещя с пълен глас в нощта, че има в мен болка горчива - безсилна съм аз да я спра. Защото в клетка от злато живея сега, в клетка красива, с много храна, но там е заключена мойта душа! Като птичка в кафз тя се блъска и страда с една-едничка мечта: "Свобода".. Да може да литне мечтае си тя, да пее на воля, да разгледа света. Ключ имам аз от клетката зла, но едно ме спира - трябва да избирам: Любов или Свобода!
Браво! Страхотен стих, пълен с чувство и с въпроси! Много труден избор. По- добре любовта, но ако тя отнема всякаква свобода, аз бих избрала свободата. Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!