17.08.2007 г., 10:41

Птичка в кафез

1.1K 0 3
Аз искам да плача безпирно,
да стихне в мен онова,
което тъй силно напира
и свива на топка мойта
душа.
Да се облегна на
нечие рамо и да крещя
с пълен глас в нощта, че
има в мен болка горчива -
безсилна съм аз да я спра.
Защото в клетка от
 злато живея сега,
в клетка красива,
с много храна, но там
е заключена мойта душа!
Като птичка в кафз тя се
блъска и страда с една-едничка
мечта: "Свобода"..
Да може да литне мечтае си тя,
да пее на воля, да разгледа света.
Ключ имам аз от клетката зла,
но едно ме спира - трябва да избирам:
Любов или Свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гласувам и за двете!!!
    Поздрав!
  • Избери и двете, едното без другото не може. Но стихът ти е много хубав, Меги.
  • Браво! Страхотен стих, пълен с чувство и с въпроси! Много труден избор. По- добре любовта, но ако тя отнема всякаква свобода, аз бих избрала свободата. Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...