Птичка в кафез
да стихне в мен онова,
което тъй силно напира
и свива на топка мойта
душа.
Да се облегна на
нечие рамо и да крещя
с пълен глас в нощта, че
има в мен болка горчива -
безсилна съм аз да я спра.
Защото в клетка от
злато живея сега,
в клетка красива,
с много храна, но там
е заключена мойта душа!
Като птичка в кафз тя се
блъска и страда с една-едничка
мечта: "Свобода"..
Да може да литне мечтае си тя,
да пее на воля, да разгледа света.
Ключ имам аз от клетката зла,
но едно ме спира - трябва да избирам:
Любов или Свобода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Меги Ризова Все права защищены