17 ago 2007, 10:41

Птичка в кафез

  Poesía
1.1K 0 3
Аз искам да плача безпирно,
да стихне в мен онова,
което тъй силно напира
и свива на топка мойта
душа.
Да се облегна на
нечие рамо и да крещя
с пълен глас в нощта, че
има в мен болка горчива -
безсилна съм аз да я спра.
Защото в клетка от
 злато живея сега,
в клетка красива,
с много храна, но там
е заключена мойта душа!
Като птичка в кафз тя се
блъска и страда с една-едничка
мечта: "Свобода"..
Да може да литне мечтае си тя,
да пее на воля, да разгледа света.
Ключ имам аз от клетката зла,
но едно ме спира - трябва да избирам:
Любов или Свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гласувам и за двете!!!
    Поздрав!
  • Избери и двете, едното без другото не може. Но стихът ти е много хубав, Меги.
  • Браво! Страхотен стих, пълен с чувство и с въпроси! Много труден избор. По- добре любовта, но ако тя отнема всякаква свобода, аз бих избрала свободата. Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...