18.12.2017 г., 21:10 ч.

Птици без криле 

  Поезия
1461 5 11

Плаче буренясалият път
за изгубените детски стъпки.
Ослепели, къщите мълчат.
Плодовете падат неоткъснати.

Няма ги предишните игри.
Не остават трънчета в петите.
На дисплея мъртъв до зори
доброволно си залагаме очите.

Старата пресъхнала чешма
още устни влюбени сънува.
Необраната и плачеща асма
нероденото си вино още чува.

А от Терминал ЕДНО и ДВЕ
всеки миг отлитат нови птици.
И не искат да се връщат те
в родните гнезда до блатото на Истината...

Истината, че сме "земен рай",
запустял, но можем да се борим...
Търсим отговора в чуждата страна,
а на себе си дали ще отговорим?...

...че ни чакат празните селца
като тъжни, грохнали старици...
И най-хубаво е у дома!
Птици без криле? Дали са птици?...

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??