29.10.2017 г., 0:35  

Птици от хартия

846 2 8

Хартиените птици са изписани

с поредица от думи премълчани. 

Крилете им, нагънати от истини, 

напомнят на клавиши на пиано.

 

Акордите на скритото значение, 

приели същността си до фалшивост, 

потрепват от мастилото на вените 

в последния си опит да са живи.

 

Остава празнотата върху листите,

белязана от липсата на вяра.

Разкъсан е по формата си смисълът –

неказаното в огън не изгаря.

 

И въздухът тежи от обещания, 

превървали се в птици от хартия. 

А с острите акорди на пианото 

без истината всичко си отива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...