Птиците
на Ани
Липата е изплакала сълзите си със цвят
политнал към локвите с дъжда,
но с аромат усетен от душата ми -
а в сърцето, увиснало е моето прощаване
на птиците от песентта.
А те накацали, захванали с крачетата си клоните
осавили съня си във гнездата,
пеят, пеят до пресипване с телцата си треперещи-
красиво е, изстрадано от невидяна доброта.
В признание без блясъци
е моето живеене в оставена следа -
през локвите с удавена на липа!!!
9.06.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
