на Ани
Липата е изплакала сълзите си със цвят
политнал към локвите с дъжда,
но с аромат усетен от душата ми -
а в сърцето, увиснало е моето прощаване
на птиците от песентта.
А те накацали, захванали с крачетата си клоните
осавили съня си във гнездата,
пеят, пеят до пресипване с телцата си треперещи-
красиво е, изстрадано от невидяна доброта.
В признание без блясъци
е моето живеене в оставена следа -
през локвите с удавена на липа!!!
9.06.2008г.
© Женина Богданова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
