на Ани
Липата е изплакала сълзите си със цвят
политнал към локвите с дъжда,
но с аромат усетен от душата ми -
а в сърцето, увиснало е моето прощаване
на птиците от песентта.
А те накацали, захванали с крачетата си клоните
осавили съня си във гнездата,
пеят, пеят до пресипване с телцата си треперещи-
красиво е, изстрадано от невидяна доброта.
В признание без блясъци
е моето живеене в оставена следа -
през локвите с удавена на липа!!!
9.06.2008г.
© Женина Богданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
