на Ани
Липата е изплакала сълзите си със цвят
политнал към локвите с дъжда,
но с аромат усетен от душата ми -
а в сърцето, увиснало е моето прощаване
на птиците от песентта.
А те накацали, захванали с крачетата си клоните
осавили съня си във гнездата,
пеят, пеят до пресипване с телцата си треперещи-
красиво е, изстрадано от невидяна доброта.
В признание без блясъци
е моето живеене в оставена следа -
през локвите с удавена на липа!!!
9.06.2008г.
© Женина Богданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
