Пухкави надежди
Не спрях дори когато ме напусна,
и днес аз още силно те обичам,
и макар живота ми без теб да е безвкусен,
от нещастието си надеждата извличам.
Надявам се, че някой ден, зад някой ъгъл,
онази същата ще те открия,
омразата в себе си надлъгал,
ще вкуся пак от твоята магия.
Надявам сe да нямам думи,
загатващи за нашата раздяла,
и всичко да е помежду ни,
както винаги си го желала.
Надявам се, че пак ще мога,
с пречистено сърце да те прегърна,
болежа от раздялата да превъзмогна,
доверието си към тебе да възвърна.
Надявам се, че пак ще мога...
май всичко само е надежди,
а ти забързана в радост и тревога,
към мен изобщо не поглеждаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
