geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
25.10.2016 г., 15:46 ч.

Пулсът на любовта 

  Поезия » Любовна
473 3 5



Жадна за тебе, често умирах –
блян, пожелаван в нощи без сън.
Зная, да бъдеш ловец си орисан,
аз пък – кошута в копитото с трън.

 

Пепел оставяш, където си минал,
спомен изгарящ, въглен в гръдта,
болен въпрос, просто подминат,
стъпки отекващи и самота.

 

Знам, че се мразиш след нашата среща,
свойто безсилие блъскаш във мен,
твоята мисъл, грях или грешка,
всичко събираш в пулс учестен.

 

Може би обич съзря във очите ми,
може би обич в твоите съзрях,
после усетих дъха ти в ръцете си,
тъй ми поиска прошка без глас….

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бъди нежна кошута за своя ловец...
  • Благодаря ви!
  • Оригинална поетична изповед. Чрез дъха на ръцете да ти поискат прошка без глас. Безусловно добър завършек на творбата. Но и встъплението й ме впечатли:

    "Жадна за тебе, често умирах –
    блян, пожелаван в нощи без сън.
    Зная, да бъдеш ловец си орисан,
    аз пък – кошута в копитото с трън."

    Поздравявам те, Жени!
  • Хубав стих, Жени! Поздравления!
  • хубаво!
Предложения
: ??:??