Пулсът на любовта
Жадна за тебе, често умирах –
блян, пожелаван в нощи без сън.
Зная, да бъдеш ловец си орисан,
аз пък – кошута в копитото с трън.
Пепел оставяш, където си минал,
спомен изгарящ, въглен в гръдта,
болен въпрос, просто подминат,
стъпки отекващи и самота.
Знам, че се мразиш след нашата среща,
свойто безсилие блъскаш във мен,
твоята мисъл, грях или грешка,
всичко събираш в пулс учестен.
Може би обич съзря във очите ми,
може би обич в твоите съзрях,
после усетих дъха ти в ръцете си,
тъй ми поиска прошка без глас….
© Евгения Георгиева All rights reserved.
