Пунктуации...
Ах, ти си толкова прекрасна!
О, Боже мен на Дявол ли си давал?
Че влагах аз любовни страсти
там, дето нямаше жарава...
Така не мога да ти се наситя!
А толкоз искам да те наобичам!
От всяка дума върху тези листи,
сърцето ми прескача, сричайки...
Изобщо ми е малко и не стига,
защото цялата си за обичане.
Без сложни уговорки в стиха,
направо, честно моето момиче си!
И само да ти кажа - знай го!
Не ме вълнуват въпросителни!
Аз цял живот се влюбвах в запетайки.
Сега е друго! С удивителна!
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
