Любов, любов...
сърцето ми изпуши.
С една стрела
душата ми промуши.
Как залезът
в очите ти прелива
и огънят
страхотно им отива!
Навън - море,
а с теб сме в бяла стая.
На морски бриз
косата ти ухае.
Усмихваш се,
танцуваща и лека.
Да тръгнем искаш
по една пътека,
която, знаем,
никъде не води.
Там слънцето по нея
нощем броди.
© Георги Стоянов Всички права запазени