30.06.2015 г., 11:30

Пускам те за да останеш

629 0 8

По "Пусни ме да остана"

от Детелина Стефанова, Поликраище


Оставям те и себе си да бъдеш.

И давам ти неземна свобода.

Не искам даже ти да бъдеш друга

и да ти слагам примката - юзда.


Не се плаши, че в храм ще те зазиждам.

Край тебе няма огън да гори.

Не ще ти пращам ветрове насрещни

и нито приливни вълни в зори.


Чу друго ако правя ще е грешка.

Духът ти е свободен да лети.

Държа обаче с мене да останеш

и пускам те, но моля: Остани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младене! Благодаря, Водичке! Радвам се на този коментар и на оценките Ви!Това е чест за мене и нов стимул за творчество!
    Желая и хубав ден и творческо вдъхновение! Поздрави сърдечни!
  • Стойностна лирична творба с много силно идейно съдържание.
    Браво, Ники!
  • Много силна творба си написал, Никола! Цялостно завършена и със силен финал. Моите най-искрени поздравления за толкова успешния ти стих.
    От мен - най-висока оценка!
  • Влад,Антоан, Рада, Василка, Руми и Калоян,Благодаря ви за прочита, коментарите и оценката!Ценя мнението ви и се радвам, че харесвате.
    Потвърждавате мнението ми, че никой не обича принудата в любовта.
    Тя е доброволно поведение и от двете страни.
    Поздрави от мен и хубава вечер!
  • Много добър стих! Поздравления! Колкото и свобода да и дадеш, ако наистина те обича ще остане! Харесах!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...