По "Пусни ме да остана"
от Детелина Стефанова, Поликраище
Оставям те и себе си да бъдеш.
И давам ти неземна свобода.
Не искам даже ти да бъдеш друга
и да ти слагам примката - юзда.
Не се плаши, че в храм ще те зазиждам.
Край тебе няма огън да гори.
Не ще ти пращам ветрове насрещни
и нито приливни вълни в зори.
Чу друго ако правя ще е грешка.
Духът ти е свободен да лети.
Държа обаче с мене да останеш
и пускам те, но моля: Остани!
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
