Пусни ме, искам да си тръгна
и няма да ме търсиш вече.
Все някога ще те забравя,
писмата ще захвърля надалече.
Пусни ме, чуваш ли какво говоря!
Разбито, мъртво е сърцето.
За чувства излишно е да спорим,
над нас мъгливо, тъмно е небето.
По-добре мълчи, искам да е тихо.
Полека губим и последната мечта.
И зимни ветрове така завиха,
в очите - сняг, снежинката прилича
на сълза.
© ТеОдОрА Всички права запазени