7.01.2008 г., 22:46

Пусни ме

1.7K 2 17

Пусни ме, искам да си тръгна
и няма да ме търсиш вече.
Все някога ще те забравя,
писмата ще захвърля надалече.

 

 

Пусни ме, чуваш ли какво говоря!
Разбито, мъртво е сърцето.
За чувства излишно е да спорим,
над нас мъгливо, тъмно е небето.

 

По-добре мълчи, искам да е тихо.
Полека губим и последната мечта.
И зимни ветрове така завиха,
в очите - сняг, снежинката прилича
                       на сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТеОдОрА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...