Jan 7, 2008, 10:46 PM

Пусни ме

  Poetry » Love
1.8K 2 17

Пусни ме, искам да си тръгна
и няма да ме търсиш вече.
Все някога ще те забравя,
писмата ще захвърля надалече.

 

 

Пусни ме, чуваш ли какво говоря!
Разбито, мъртво е сърцето.
За чувства излишно е да спорим,
над нас мъгливо, тъмно е небето.

 

По-добре мълчи, искам да е тихо.
Полека губим и последната мечта.
И зимни ветрове така завиха,
в очите - сняг, снежинката прилича
                       на сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТеОдОрА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...