Не се сърди!
Затворих любовта ни в клетка,
ключа хвърлих зад девет земи,
болката е за моя сметка.
Приеми последните пламъци,
погледни ме с влажни очи.
Ще забравя горчивите залъци
и безкрайните сиви дни.
Пусни ръката прегръщала,
целуни устата преглъщала
и просто тръгни.
Верни са кучетата.
Ти отивай при своите лъжи!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени