Не се сърди!
Затворих любовта ни в клетка,
ключа хвърлих зад девет земи,
болката е за моя сметка.
Приеми последните пламъци,
погледни ме с влажни очи.
Ще забравя горчивите залъци
и безкрайните сиви дни.
Пусни ръката прегръщала,
целуни устата преглъщала
и просто тръгни.
Верни са кучетата.
Ти отивай при своите лъжи!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
