27.01.2007 г., 0:55

Пусни ми Massari

1.4K 0 17

Пак съм до тебе на бара, колега.
Джин ми налей, не души ми парфюма,
скъпичък е, не е по джоба ти.
Хайде, че жажда отвътре, ме яко гори.
Смени тази песен пусни ми Massari,
Inta hayati - inta habibi, нека звучи.
Чуй, как се лее в едно с питието,
ритъмът в такт... и подсвиркване.
Да ти превеждам ли, зная малко арабски,
ала защо ли, даже не чувам думите,
дали защото джинът ми, малко горчи?
Втори налей ми, да отгорчи в гърлото
и усили тази песен до дупка...
Вън е студено, дъжд, сняг, все едно,
нещо вали, аз съм по джинси и яке,
косите съм спуснала, вадя цигара,
в такт със Massari, потропвам по бара.
Пресягаш се, даваш ми огънче...
и опс...полека, ще ми подпалиш косите,
по бюста ми, погледът ти колега, пълзи.
Налей трета чаша, тъжното да си върви.
Много ми се е насъбрало, да ме отболи.
Гледам  се е смрачило, а Inta hayatи,
като джинът със тоник се лей и звучи.
Не наливай чаша четвърта, аз съм дотук.
Не се облизвай колега, аз не съм стока,
за продан. И тръгвам, ще приготвям вечеря... 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • леле прииска ми се да се пренеса в този бар!Много интересно написано!Много оригинално!И вкарва някакво много странно, но и приятно настроение, особено ако четеш стиха на музиката на песента 6ца!Мерси за прекрасния стих :*поздравления!
  • Благодаря и на теб Деница!
  • много ме изкефи!много е яко Джейни.поздрав и от мен
  • интересно е много ми харесва как пишеш, наистина
  • Благодаря ви, че се отбихте!
    Черпя ви и вас по едно...Риа, колегата е много готин, но си е само колега

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...