Пусни ми Massari
Пак съм до тебе на бара, колега.
Джин ми налей, не души ми парфюма,
скъпичък е, не е по джоба ти.
Хайде, че жажда отвътре, ме яко гори.
Смени тази песен пусни ми Massari,
Inta hayati - inta habibi, нека звучи.
Чуй, как се лее в едно с питието,
ритъмът в такт... и подсвиркване.
Да ти превеждам ли, зная малко арабски,
ала защо ли, даже не чувам думите,
дали защото джинът ми, малко горчи?
Втори налей ми, да отгорчи в гърлото
и усили тази песен до дупка...
Вън е студено, дъжд, сняг, все едно,
нещо вали, аз съм по джинси и яке,
косите съм спуснала, вадя цигара,
в такт със Massari, потропвам по бара.
Пресягаш се, даваш ми огънче...
и опс...полека, ще ми подпалиш косите,
по бюста ми, погледът ти колега, пълзи.
Налей трета чаша, тъжното да си върви.
Много ми се е насъбрало, да ме отболи.
Гледам се е смрачило, а Inta hayatи,
като джинът със тоник се лей и звучи.
Не наливай чаша четвърта, аз съм дотук.
Не се облизвай колега, аз не съм стока,
за продан. И тръгвам, ще приготвям вечеря...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
6ца!Мерси за прекрасния стих :*поздравления!
много ми харесва как пишеш, наистина 