Пустинница
Допирам устни в устните ти леко.
Ще утолиш ли жажда на пустинница?
От векове, самотна бродя мълком...
Очаквах Теб... И чух да казваш: ти ли си?
Ръцете ти опарвам със дихание
родило се в жаравата на нощите...
Безшумно стъпвам, но не съм видение.
С мен ще изгаряш, но ще искаш още...
Долепям тяло в тялото ти тихо.
Усети ли повея на оазиси?...
На кръглите луни чертах пътека
през девствени вълни на тежки пясъци...
Ще утолиш ли жаждата ми с устни.
Ще укротиш ли песента на гривните...
След хиляди луни към Теб пристъпвам
Ще утешиш ли болката на гиблите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
