3 авг. 2008 г., 08:24

Пустинница 

  Поэзия
598 0 11


Допирам устни в устните ти леко.

Ще утолиш ли жажда на пустинница?

От векове, самотна бродя мълком...

Очаквах Теб... И чух да казваш: ти ли си?

 

Ръцете ти опарвам със дихание

родило се в жаравата на нощите...

Безшумно стъпвам, но не съм видение.

С мен ще изгаряш, но ще искаш още...

 

Долепям тяло в тялото ти тихо.

Усети ли повея на оазиси?...

На кръглите луни чертах пътека

през девствени вълни на тежки пясъци...


Ще утолиш ли жаждата ми с устни.

Ще укротиш ли песента на гривните...

След хиляди луни към Теб пристъпвам

Ще утешиш ли болката на гиблите?

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??