Пустинница
Допирам устни в устните ти леко.
Ще утолиш ли жажда на пустинница?
От векове, самотна бродя мълком...
Очаквах Теб... И чух да казваш: ти ли си?
Ръцете ти опарвам със дихание
родило се в жаравата на нощите...
Безшумно стъпвам, но не съм видение.
С мен ще изгаряш, но ще искаш още...
Долепям тяло в тялото ти тихо.
Усети ли повея на оазиси?...
На кръглите луни чертах пътека
през девствени вълни на тежки пясъци...
Ще утолиш ли жаждата ми с устни.
Ще укротиш ли песента на гривните...
След хиляди луни към Теб пристъпвам
Ще утешиш ли болката на гиблите?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
