Aug 3, 2008, 8:24 AM

Пустинница

  Poetry
748 0 11


Допирам устни в устните ти леко.

Ще утолиш ли жажда на пустинница?

От векове, самотна бродя мълком...

Очаквах Теб... И чух да казваш: ти ли си?

 

Ръцете ти опарвам със дихание

родило се в жаравата на нощите...

Безшумно стъпвам, но не съм видение.

С мен ще изгаряш, но ще искаш още...

 

Долепям тяло в тялото ти тихо.

Усети ли повея на оазиси?...

На кръглите луни чертах пътека

през девствени вълни на тежки пясъци...


Ще утолиш ли жаждата ми с устни.

Ще укротиш ли песента на гривните...

След хиляди луни към Теб пристъпвам

Ще утешиш ли болката на гиблите?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, мила Магде! Извини ме, че късно ти отговарям!
    Прегръщам те, чаровнице!
  • силно и красиво...брилянтно...блестят хиляди луни...
    прегръщам те с обич, мила Люси...
  • Благодаря за чудесните коментари на: Иванка, Люси, Петя, Павли, Таня, Владимир, Георги, Миглена и Анна! Зарадвахте ме безкрайно!
    Пожелавам на всички вас успешна, предстояща седмица!
  • Развълнува ме! Поздравления за чувствения стих!
  • Истинска Пустинница-изпепели ме!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....