3.05.2007 г., 9:23 ч.

Пустинно слънце 

  Поезия
745 0 6

Не искам нищо да знам.
Заекват думите
в отраженията на залеза.
Хиляди лица
и нито едно за мен.
Не ме изоставяй!
Умират камилите в пустинята.
Слънцето е убиецът,
който погубва последния ден.
Нямам спомени
и правила за оцеляване.
Оголява душата.
Под тези жестоки лъчи
изгарянето е вече
почти деветдесет процентно
При такова изгаряне се умира, нали?

© Аризема Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??