3 мая 2007 г., 09:23

Пустинно слънце 

  Поэзия
733 0 6

Не искам нищо да знам.
Заекват думите
в отраженията на залеза.
Хиляди лица
и нито едно за мен.
Не ме изоставяй!
Умират камилите в пустинята.
Слънцето е убиецът,
който погубва последния ден.
Нямам спомени
и правила за оцеляване.
Оголява душата.
Под тези жестоки лъчи
изгарянето е вече
почти деветдесет процентно
При такова изгаряне се умира, нали?

© Аризема Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??