30.11.2010 г., 11:58

Пустиня

785 0 6

          Пустиня

 

          В пустиня с мнителни съмнения,

          със завистливи и бодливи мнения

          израстват недоразумения

          и се превръщат в грапави падения.

 

          Падения... множат се те подир

          и вливат се  в дълбок миражен  вир...

          навлезеш ли, излизане от него няма,

          затъваш бавно в лепкавата кална яма.

 

          А пясъците  смучат и  поглъщат,

          с интриги мили нежно те обгръщат

          и вятърът затрупва те  с любов голяма,   

          задгробно смее се на своята измама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че надникнахте тук, благодаря ви! Ами...музата ако ме споходи...може да "измъдря" нещо пак, но... няма предписание за това.
  • Дени!! Впечатлена съм от новата(за мен) ти проява на талант. Честно казано, може би ще се навъртам повече тук, отколкото при музиката - там нещата са ясни за хората, които те познават от 100 години!Поздравления!!
  • Дени,поздрави за това,което си написал!Изключително добър избор на изразни средства,които правят картините живи!Продължавай така!
  • Наминах и ми хареса. Поздрав!
  • Чудесно,вярно и не се съмнявам...изстрадано.И колко опасен ,за жалост капан!Радвам се за прозрението ти.То е първата крачка към изцелението.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...