30.11.2010 г., 11:58 ч.

Пустиня 

  Поезия » Философска
633 0 6

          Пустиня

 

          В пустиня с мнителни съмнения,

          със завистливи и бодливи мнения

          израстват недоразумения

          и се превръщат в грапави падения.

 

          Падения... множат се те подир

          и вливат се  в дълбок миражен  вир...

          навлезеш ли, излизане от него няма,

          затъваш бавно в лепкавата кална яма.

 

          А пясъците  смучат и  поглъщат,

          с интриги мили нежно те обгръщат

          и вятърът затрупва те  с любов голяма,   

          задгробно смее се на своята измама.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че надникнахте тук, благодаря ви! Ами...музата ако ме споходи...може да "измъдря" нещо пак, но... няма предписание за това.
  • Дени!! Впечатлена съм от новата(за мен) ти проява на талант. Честно казано, може би ще се навъртам повече тук, отколкото при музиката - там нещата са ясни за хората, които те познават от 100 години!Поздравления!!
  • Дени,поздрави за това,което си написал!Изключително добър избор на изразни средства,които правят картините живи!Продължавай така!
  • Наминах и ми хареса. Поздрав!
  • Чудесно,вярно и не се съмнявам...изстрадано.И колко опасен ,за жалост капан!Радвам се за прозрението ти.То е първата крачка към изцелението.
  • Пустиня...и при хорското общуване...в последно време!!!Вярно и за жалост актуално!!!Поздрав!!!
Предложения
: ??:??