Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
20.10.2021 г., 12:59 ч.

Пустиня 

  Поезия » Любовна
350 2 3


Той ѝ намигна
и я хареса,
даже внезапно
написа ѝ стих.
Тя го прочете,
не бе поетеса,
но се усмихна
на жеста красив.
И ги прегърна
облаче бяло,
вятър отвя ги
далече от тук.
Чух, че в пустинята
дълго валяло,
на правилата
житейски напук.

В пясъка цвете
след тях разцъфтяло,
много изящно,
с див аромат.
И се смилили

за миг боговете,
дъга подарили
на белия свят.
 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??