megans (Магдалена Василева)
108 818
15.09.2006 г., 19:36 ч.

Пустиня е душата 

  Поезия
2859 1 9
Пустиня е душата ми...
Тъй празна е от времето
изгубено
в измъчени мечти.
От сушата
-след чуствата раздавани тъй щедро
без да оставя малко настрани...
От жаждата
обхванала сърцето ми -
пресъхнало след разпиляната любов.
От тишината
-следваща раздялата-
своеобразен послеслов...
Пустиня е!
Тъй глуха и безмълвна
след грохота на ярки чуства
трепкащи в кръвта...
Студена и изгубена
-след огъня вулканен
разпалван диво от страстта...
Жестока е!
След сълзите изплакани
пресъхнали са двете ми очи
...И нищо май не е останало...
Самотен вятърът 
бушува в тъжните ми дни...

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!
    Всички понякога се чувстваме така.
  • Опустошена душа.В пустинята е зной и студ.Но целият свят не е пустиня. Върви напред и ще стигнеш все някъде...
  • Поздравления Меганс!
    Нека душата не бъде празна пустиня, тя е обиталището на светлината!
  • Пустиня е душата ти, Меги, но и там има местенца живот- Оазисите.
    А съм сигурен, че и в теб има такъв. А в него всичко, което казваш, че си изгубила.
    Поздрави за чудесния стих!!!
  • Много болка и тъга си заключила в този стих...
    А може би с новия ден пустинята ще се превърне в цветна градина!
    Поздрави!
  • Пустиня е душата ти...нима,
    но има и оазис в нея,знам.
    Ти вече каза че си и Жена
    не ще огаснал е твоя плам.

    Поздрав и усмивка.
  • Познати чувства обрисуваш, Меганс. Аплодисменти!!!
  • Прелестен стих,Меганс,макар и тъжен!
    БРАВО!
  • Ех, Меганс, силен е стиха и красив, но болезнен...
Предложения
: ??:??